Д-р Стамен Григоров и пеницилина

Гъбичките са се появили на Земята преди 200 милиона години. Това е най-приспособимият  прост организъм, който може да се храни дори с  радиация. Ако се погледнат под микроскоп, гъбичките представляват красива гледка, но те със сигурност ще

Гъбичките са се появили на Земята преди 200 милиона години. Това е най-приспособимият  прост организъм, който може да се храни дори с  радиация. Ако се погледнат под микроскоп, гъбичките представляват красива гледка, но те със сигурност ще надживеят човечеството. За тях се говори  и в Билията. 

Гъбичките са причинител на много заболявания, а едновременно с това са средство за лечение.

Пеницилинът например е получил името си от плесенната  гъба пеницилум нотатум.  Още от времето на Наполеон датират  първите данни за лечебното действие на тези гъбички. Тогава войниците, които  ядяли плесенясал хляб, оцелявали в различни епидемии. Това впечатлило Луи Пастьор.

Още през 1906 година, българинът д-р Стамен Григоров, докладва пред заседанието на академичния съвет на медицинското списание "Ла прес медикал"  в Париж, че  пеницилиновите гъбички могат да се използват  за лечение на някои инфекциозни болести и по-специално - туберкулозата. Съобщението е подкрепено с резултати от опити върху хора. На този  доклад е дадена висока оценка. Д-р Григоров е  учен в Бактериологичния институт в София. Той за пръв път в света  доказва, че пеницилиновите гъбички могат да се използват като лечебно средство.   Това се случва  повече от 20 години преди Александър Флеминг.

Много учени проявяват интерес и следват покани  за работа в  чужбина. Лекарят отклонява всички предложения, той предпочита да работи за България.

Години по-късно биологът Александър Флеминг  търси  начин как да се справи със стафилококовите  микроби.  И най-малките рани се превръщали в смъртоносни, инфектирането водело до   гангрени и ампутации. Ученият работел денонощно, докато един ден  стафилококовите колонии около плесента в една паничка изчезнали.

През 1936 година  микробиологът Ернст Чейн се запознава с  програмата за разработка на пеницилина. Тя обаче е отхвърлена от научните среди в Оксфорд.  По същото време обаче микробиологът работи при проф. Хауърд Флори, който успява да получи субсидии за работа над пеницилина от Рокфелеровия фонд. След преговори, пробите с пеницилин са пренесени в Америка почти по криминален начин. А правителството на САЩ отделя огромни средства и през 1942 година девет американски  фармацевтични фирми започват производството на пеницилин.

Преди употребата на пеницилин на всеки 1000 войници 150 са умирали от газови гангрени. През 1945 година,  в  речта по повод връчването на  Флеминг, Флори и Чейн  на  Нобеловата награда за медицина и биология, се казва, че пеницилинът е допринесъл  за победата  във Втората световна война повече, отколкото 25 дивизии.

Флеминг настоява пеницилинът да не се патентова, но американските компании успяват да патентоват технологията още през време на войната.  Флеминг е крайно възмутен от това, защото той смята, че лекарство, което спасява човешки живот, не трябва да бъде източник на доходи.

А какво се случва с д-р Стамен Григоров, който  не по-малко е заслужил Нобеловата награда? След 1935 година той  продължава туберкулозните си изследвания в Италия.   Завръща се в България през 1944 година , а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.

Умира на 27 октомври 1945 г. в София, а болницата в град Трън, където д-р Григоров е бил околийски лекар,  носи неговото име.

Автор: Албена Иванова